По време на Гръцкото въстание през 1821г по заповед на султана, Агуш бил изпратен с една част да помага за потушаване на въстанието.Когато се върнал оттам Агуш довлякъл със себе си няколко бели-гъркини, които затворил в харема.Научил за това Салих ага се разгневил и заповядал да ги доведе в Смолян.Агуш се направил на глух, като мислел, че Салих ага ще забрани, но уви.Салих пратил хора и отнел насила робините.След време той освободил робините.
Агуш никога не забравил кръвната обида на Салих ага, и след време люто му отмъстил.
По религиозните въпроси той държал също така позиция,досущ противна на османския фанатизъм.Той не давал християните да променят вярата си дори, когато някои, по користни съображения и доброволно са искали това.Дори своята войскова сила той съставил половината от християни, половината от мохамедани.Но мирното съжителство не било дълго.Намерили се много недоволни мохамедани,които не искали да се сравняват с българите.Те започнали да недоволстват срещу Салих ага и правели всичко възможно да го натопят пред “високата порта”.Главни дейци били синовете на убития от Салих собствен брат Аджи ага.Асан, Сюлейман,Брахом и бившия бюлюкбашия Агуш всякак си опитвали да го натопят.Агуш пратил писмо в което пишело,че Салих ага го нападал с помощта на някаква си арнаутска шайка.Но нища не могъл да му направи, докато най-сетне изпратил тойно донесение, че Салих ага “лее топове и крои да се удари с царската сила”.Пред наплашената от местни бунтове “висока порта” тая клевета хванала място и бил издаден ферман до гюмюрджинския аенин Емин бея да погуби самовластния среднородопски войвода.Но вместо да прати палачите му, Емин решил, че по-добре ще е да го надхитри.Проводил му вест, че султанът го е надарил с голям нишан зарад заслугите му като Ахъчелебийски войвода.Да отиде в Гюмюрджина, да си го получи.Салих ага отишъл.Приели го, оказали му царски почести, а вечерта,щом легнал да спи,в стаята му се вмъкнали двама джелати,затиснали 80-годишния войвода и го задушили(месец септември 1838 година)
“Кога хаберен допадна
в Пашмаклъ селу голему,
писнаха бели кадони
на високине кьошкьове,
плакаха малки дечинки,
в аленине люлчици,
охнаха млади овчере
на високана планина.
Тюхнаха отбор сеймене
В аговине кунаци,
Пилцен форкат и пеьот
С песнине думат и плачат.
-Салих ага е загинал”